Усмивката е на лицето,

щастие навсякъде витае,

но никой не знае за сърцето,

не ще го никой познае.

Трудно болка се прикрива,

за твоето лице бленувам,

с него се чувствам жива,

често в сънищата те пускам.

Срещнах погледа ти случайно,

открих една иска останала,

взирах се в очите ти безкрайно,

за протегнатите ръце - не осъзнавала.

Останало в теб надежда

от изминалите дни,

сега сърцето ми проглежда

и капят кървави сълзи.

Сякаш грешките повтарям,

очите не виждат любовта,

на нея не отговарям

и чезна без поглед в нощта.

Прикрито ме обвиняваш,

но не знаеш много истини,

дали реално осъзнаваш-

попречиха ни хиляди причини..

                                       "И мълча си, а сърцето,

                                        бяс го къса него клето."

                                                                   Яворов