И мълча си...
Усмивката е на лицето,
щастие навсякъде витае,
но никой не знае за сърцето,
не ще го никой познае.
Трудно болка се прикрива,
за твоето лице бленувам,
с него се чувствам жива,
често в сънищата те пускам.
Срещнах погледа ти случайно,
открих една иска останала,
взирах се в очите ти безкрайно,
за протегнатите ръце - не осъзнавала.
Останало в теб надежда
от изминалите дни,
сега сърцето ми проглежда
и капят кървави сълзи.
Сякаш грешките повтарям,
очите не виждат любовта,
на нея не отговарям
и чезна без поглед в нощта.
Прикрито ме обвиняваш,
но не знаеш много истини,
дали реално осъзнаваш-
попречиха ни хиляди причини..
"И мълча си, а сърцето,
бяс го къса него клето."
Яворов
© Александра Николова All rights reserved.
