3 jul 2024, 1:24  

Индулгенция

  Poesía
558 3 1

Събужда те ямб - ът! 

Дактил те тормози!!!

Беснееш, но скачаш,

че никаква полза

не ще ферментира във твойта душица,

ако не поемеш и таз ръкавица!!!

 

Хореят те мъчи

дошъл неочакван! 

Връхлита те ритъм,

дори и нечакан!!!

А ти - недоспал , неподготвен - не знаеш

реакция друга каква да признаеш -

 

Единствено можеш - с  писало в ръката -

пред целия свят да разголиш душата ! 

Докопваш стилото и думите почваш

една подир друга - наред да насочваш !

И само тогава - от своята клада

ще бъдеш свален и спасен за награда !!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смислено и точно си го казал, Вуйчо! Поздравление!
    Всеки ден чета безсмислени римушки. Не се учудвам, че има такива, които масово ги подкрепят и лансират. Нормално е - посредствеността се сплита в общ фон, подобно на лианите. Учудва ме единствено безкритичността на авторите им, които би следвало отдавна да са осъзнали, че просто нямат какво да кажат.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...