... И не ме помни
Взирам се във пурпура – залезен заход...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва Те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък
Обърни се! Не потъвай!.. макар и злато - туй е пясък...
Вдигни ръка, помахай... лъстиво ми се усмихни...
А обърна ли се – скачай! И не ме помни....
За утро първо, ново, се запъти сред мъгли.
И знаех, че ме търсиш на душата си в ъгли.
Сърцето ми от чакане, отказа дните да брои.
И с последното замахване,
Махалото изрече – Вратата затвори!
Ренета Първанова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
