22 dic 2015, 21:50

... И не ме помни 

  Poesía » De amor
595 0 10

 

 

Взирам се във пурпура – залезен заход...

Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...

Хващам сянката му - на самия ръб

Едва Те виждам - точица си спряла - в гръб.

 

Златото на залеза погълва лудия ми крясък

Обърни се! Не потъвай!.. макар и злато - туй е пясък...

Вдигни ръка, помахай... лъстиво ми се усмихни...

А обърна ли се – скачай! И не ме помни....

 

За утро първо, ново, се запъти сред мъгли.

И знаех, че ме търсиш на душата си в ъгли.

Сърцето ми от чакане, отказа дните да брои.

И с последното замахване,

Махалото изрече – Вратата затвори!

 

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички ви!
  • Здравей, Рени! И твоите стихове ми липсваха. Поздрави за красотата и замаха на тъгата. Надявам се да имам повече време и за теб занапред!
  • Рени...... прегръдка от мен!
  • Прекрасно Рени. Прегръдки
  • Това тук много ми хареса!! Браво!

    Поздрави и Весели празници!
  • Много интересно съчетаване на образите. Дано пак се намерят, лирическите. Удоволствие беше да прочета. Поздрави и весели празници!
  • ех и ти

    обърна ли се -скачай

    много ми хареса, много предизвикателно
  • Много благодаря, Младене!

    Христов, благодаря!
  • Много клетвено, прощално и силно изречени поетични редове, както само ти умееш, Рени! Чудесни и запомнящи се образи. Поздравление за написаното!
  • !!*
Propuestas
: ??:??