4 nov 2006, 1:10

и не много

  Poesía
1.2K 0 5
за мен
която и познаваш
и не много
освен душата
и очите
но ръцете ми
не знаеш
как говорят
за мен
която обещавам
и не обещавам нищо
освен това
което и
тогава
върху хартията
прочети
какво ми бе написал
а аз ще ти разкажа
малка приказка -
вулканът с лава
вече
белязал е земята
тогава ще я
видиш
отдалече
колко е красива
тази нощ
ще слиза
лавата
в недрата
ще се залюлее
всичко
що е пламък
в сърцевината
тогава ще е
страшно
и стихийно
апокалиптистично
ясно
пръстите
по кожата
ще ти говорят
дори
светът да
се е сринал
в искри
ще го разнася
докато
и тихо
слегнат
в пепел дни
тогава все някога
когато завали
от кал
я направи
и чуй
обичам те
как казва и
не се плаши
та ти я
сътвори
такава е -
ужасна и
прекрасна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...