4.11.2006 г., 1:10

и не много

1.2K 0 5
за мен
която и познаваш
и не много
освен душата
и очите
но ръцете ми
не знаеш
как говорят
за мен
която обещавам
и не обещавам нищо
освен това
което и
тогава
върху хартията
прочети
какво ми бе написал
а аз ще ти разкажа
малка приказка -
вулканът с лава
вече
белязал е земята
тогава ще я
видиш
отдалече
колко е красива
тази нощ
ще слиза
лавата
в недрата
ще се залюлее
всичко
що е пламък
в сърцевината
тогава ще е
страшно
и стихийно
апокалиптистично
ясно
пръстите
по кожата
ще ти говорят
дори
светът да
се е сринал
в искри
ще го разнася
докато
и тихо
слегнат
в пепел дни
тогава все някога
когато завали
от кал
я направи
и чуй
обичам те
как казва и
не се плаши
та ти я
сътвори
такава е -
ужасна и
прекрасна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...