4.11.2006 г., 1:10

и не много

1.2K 0 5
за мен
която и познаваш
и не много
освен душата
и очите
но ръцете ми
не знаеш
как говорят
за мен
която обещавам
и не обещавам нищо
освен това
което и
тогава
върху хартията
прочети
какво ми бе написал
а аз ще ти разкажа
малка приказка -
вулканът с лава
вече
белязал е земята
тогава ще я
видиш
отдалече
колко е красива
тази нощ
ще слиза
лавата
в недрата
ще се залюлее
всичко
що е пламък
в сърцевината
тогава ще е
страшно
и стихийно
апокалиптистично
ясно
пръстите
по кожата
ще ти говорят
дори
светът да
се е сринал
в искри
ще го разнася
докато
и тихо
слегнат
в пепел дни
тогава все някога
когато завали
от кал
я направи
и чуй
обичам те
как казва и
не се плаши
та ти я
сътвори
такава е -
ужасна и
прекрасна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...