4.11.2006 г., 1:10

и не много

1.2K 0 5
за мен
която и познаваш
и не много
освен душата
и очите
но ръцете ми
не знаеш
как говорят
за мен
която обещавам
и не обещавам нищо
освен това
което и
тогава
върху хартията
прочети
какво ми бе написал
а аз ще ти разкажа
малка приказка -
вулканът с лава
вече
белязал е земята
тогава ще я
видиш
отдалече
колко е красива
тази нощ
ще слиза
лавата
в недрата
ще се залюлее
всичко
що е пламък
в сърцевината
тогава ще е
страшно
и стихийно
апокалиптистично
ясно
пръстите
по кожата
ще ти говорят
дори
светът да
се е сринал
в искри
ще го разнася
докато
и тихо
слегнат
в пепел дни
тогава все някога
когато завали
от кал
я направи
и чуй
обичам те
как казва и
не се плаши
та ти я
сътвори
такава е -
ужасна и
прекрасна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...