И не само

И не само пътят, с теб ни дели,

нито дори, че за кратко се чуваме.

И това, че е топло или вали,

и нощем, когато заспим не сънуваме.

И не само мислите, с теб ни разделят,

нито думи забравени, с обич изричани.

Те, вече с друг се споделят,

всички искат да бъдат обичани.

Разделя ни само едно - безразличното,

и тишината безмилостно въздуха реже.

Загубено вече е доскоро наличното,

между нас има ли "обаче", "понеже".

И не само болка носи ни краят,

от всичко, той най-добре отваря врати.

Веднъж щом си тръгнат, едва ли ще знаят,

колко по-чисто и свежо е от преди.

Явор Перфанов©

20.08.2020 г.

Г. Оряховица