21 авг. 2020 г., 06:33

И не само

949 0 0

И не само

И не само пътят, с теб ни дели,

нито дори, че за кратко се чуваме.

И това, че е топло или вали,

и нощем, когато заспим не сънуваме.

 

И не само мислите, с теб ни разделят,

нито думи забравени, с обич изричани.

Те, вече с друг се споделят,

всички искат да бъдат обичани.

 

Разделя ни само едно - безразличното,

и тишината безмилостно въздуха реже.

Загубено вече е доскоро наличното,

между нас има ли "обаче", "понеже".

 

И не само болка носи ни краят,

от всичко, той най-добре отваря врати.

Веднъж щом си тръгнат, едва ли ще знаят,

колко по-чисто и свежо е от преди.

 

Явор Перфанов©

20.08.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...