21 авг. 2020 г., 06:33

И не само

953 0 0

И не само

И не само пътят, с теб ни дели,

нито дори, че за кратко се чуваме.

И това, че е топло или вали,

и нощем, когато заспим не сънуваме.

 

И не само мислите, с теб ни разделят,

нито думи забравени, с обич изричани.

Те, вече с друг се споделят,

всички искат да бъдат обичани.

 

Разделя ни само едно - безразличното,

и тишината безмилостно въздуха реже.

Загубено вече е доскоро наличното,

между нас има ли "обаче", "понеже".

 

И не само болка носи ни краят,

от всичко, той най-добре отваря врати.

Веднъж щом си тръгнат, едва ли ще знаят,

колко по-чисто и свежо е от преди.

 

Явор Перфанов©

20.08.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...