И не само
И не само пътят, с теб ни дели,
нито дори, че за кратко се чуваме.
И това, че е топло или вали,
и нощем, когато заспим не сънуваме.
И не само мислите, с теб ни разделят,
нито думи забравени, с обич изричани.
Те, вече с друг се споделят,
всички искат да бъдат обичани.
Разделя ни само едно - безразличното,
и тишината безмилостно въздуха реже.
Загубено вече е доскоро наличното,
между нас има ли "обаче", "понеже".
И не само болка носи ни краят,
от всичко, той най-добре отваря врати.
Веднъж щом си тръгнат, едва ли ще знаят,
колко по-чисто и свежо е от преди.
Явор Перфанов©
20.08.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Всички права запазени