И нека всеки пише...
По стиха на Валери Станков - "Надпис на камък"
„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете."
VІ в. пр. н. е. в Асирия
Не съм самотна, но понякога сама
се чувствам - състояние душевно...
Запълвам листа бял и с радост, и с тъга,
и да споделям с някого ми е потребно.
Напрегнат стана пустият живот,
приятелите по чужбината изпуснах...
Сама останах - овехтелият кивот
на родината свидна не напуснах...
Освен да рáботя, да чистя и пера,
да любя, да съм майка, домакиня,
прииска ми се и във моята душа
да може още някой да надникне...
Записвам тихо - ред след ред редя,
душата си излъсках я, за показ,
и тъй ли никой за секунда не се спря
за да надзърне... сигурно е грозна...
Пък чиста е, и бяла - няма накъде -
да търкам още - ще я доизтрия,
прозрачна, лека, полъх ще я отнесе -
затуй май по-добре да си я скрия...
да имам си поне парче за черни дни,
сега не трябва, никому ненужна -
добре ще си я пазя - всичко се върти
и знае ли се - може нейде да послужи...
а думите, изписани на белия ми лист,
линеят с изминаващото време,
и радостта, тъгата, поривът най-чист,
за чуждото съзнание са бреме...
а уж са тъй красиви, думите ми свише
и уж със тях научих да боравя...
но никой не чете, а само пише, пише...
вода тече и всичко се забравя...
пък пише ми се, Боже, знам, че са излишни
прашасалите мисли във душата ми - дете...
И нека всеки, щом потребност е, да пише...
с надежда някой нявга да го прочете...
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Има и хора ! Поздаравявам те.
-
Благодаря ви за отзивите и... ще цитирам част от оригиналния стих на В.Станков, вдъхновил моите размисли:
"и уж съм чист, и уж съм тъй красив
и уж намерих святата си ниша
и уж си пиша името с курсив
ала не знам защо изобщо пиша
ужасно сам – натирено дете
нима поетът стана в мен излишен
защото вече никой не чете
защото всеки пише, пише, пише "
Това ме накара да погледна вътре в себе си, и да се укоря, задето и аз съм от нечетящите... А повярвайте ми - има много за четене и винаги ще има... -
Миле, не знам как да го коментирам! Напоследък, все ме оставяш без думи! Адмирации!
-
Ти си талантлива и вдъхновяващата и аз те чета с удоволствие.Поздравления!Сега ще наваксвам..))))
-
Чета те с радост, всеки ден,
надничам аз в душата твоя -
богата, нежна и добра...
целуната от свише - Бога...
С обич! -
!!!!!
Прекрасно е!Поздрав!
-
Искрено е! Поздравявам те за мислите в него.
-
Много хубаво си го казала и написала!
от душа и сърце! има кой да чете...
стига да пишем истинска поезия...
с обич, Мила и Нежна.. -
Нека!
-
Онемях...Толкова житейски истини има в стиха ти!И болка.Всеки пише.. да за да излее болката в себе си..
Поздрави мила!! -
В живота ни достатъчно петна и мръсотия
натрупани са за да ни горчат.
Та малко белота и нежност на хартия.
Не са излишни.Само ще ни радват -
Много ми хареса!Браво
-
...Но детските очи - невинни, чисти
в душата ти надникват ден след ден
те учат се от теб, те бавно те разлистват
обичай ги - мечтите ти ще пазят те от тлен.
Ще пуснат любовта на воля в белите си листи
ще я раздават със усмивка сред житейското море
ще мине време - някой друг навярно страниците техни ще дописва
и някой друг след тях ще ги чете...
Стихът ти е мил и нежен като теб - прекрасен е! -
Хубаво, много хубаво! Поздравления!
-
На вас се надявам, на пишещите, с най-красивите думи да изкажете вълненията, радостите и скърбите си. И като чете човек, да си каже - ето, сякаш за мен е писано, сякаш аз съм го писал.Поздрави от една четяща!
-
Е,нямам думи;>Признавам си,не чета много КНИГИ:РРРР
Ужасно,потресаващо,косопобеляващо хубаво е....ВЪХ)) -
прекрасно си го написала...
с много чувство като вулкан от твоята душа!!!!
поздрави от вълчо!!! -
"И нека всеки, щом потребност е, да пише...
с надежда някой нявга да го прочете..."
Всеки пише точно затова, надява се някой да го прочете.
Поздрав за идеята в стиха ти! -
Браво Миличка!
Пиши, пиши...ние те четем! -
Писането има значение само по себе си, дори и да остане непрочетено... А ако написаното от теб остане такова, то загубата е за пишештите и нечетящтите
-
Удоволствие за мен е да те чета!Още един прекрасин стих!Поздрав!
-
Прочетох те. Надникнах в душата ти, Мила... Хареса ми! Не защото е излъскана и бяла. А защото е истинска!
Пиши! Чета те! Нищо, че мълча... -
Прекрасна изповед, Миличка!
Ние четем в бялата ти душа!Ние, които също имаме потребност да пишем!
Прегръщам те! -
Без думи!!!Браво!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
