И кой днес в съзнанието бледно
е способен да прозре мечтите
на едно преплетено от мъки сърце...?
На едно объркано сърце,
кой ще погледне в очите?
Ще открие ли някой капките кръв
как отдавна опръскват стените?
Умират и мъки, заспива кръвта,
а сърцето в гърдите тупти едва, едва.
И днес в съзерцанието бледно, никой
така и не разбра, че едно сърце си отиде, че
едно сърце самотно умря...