И няма друго
Няма друго. Тишина,
пустиня и керван далечен.
Керван? Не, спомен е това
в мираж превърнал се е вече.
И аз го гоня през нощта,
и викам с пясъка в ръцете.
Сънувам ли? Керванът спря
и лудо затуптя сърцето.
Отидоха си всички те…
Оставиха ми къс пустиня.
Дали са в звездното небе?
Не е керван, мираж отмина.
И няма друго. У дома –
пустиня само с тишина.
И тези смачкани листа,
и търсещ поглед в небесата…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
