И няма друго
Няма друго. Тишина,
пустиня и керван далечен.
Керван? Не, спомен е това
в мираж превърнал се е вече.
И аз го гоня през нощта,
и викам с пясъка в ръцете.
Сънувам ли? Керванът спря
и лудо затуптя сърцето.
Отидоха си всички те…
Оставиха ми къс пустиня.
Дали са в звездното небе?
Не е керван, мираж отмина.
И няма друго. У дома –
пустиня само с тишина.
И тези смачкани листа,
и търсещ поглед в небесата…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
