И няма клада... просто е съдба

Връхлиташ, стискаш ме за гърлото...

 Не питаш...

Отминаваш, ставаш, заминаваш...

Остават твоите ръце връз мойта плът...

 Знам, няма път...

 Замръзвам, топля се едва...

 И няма клада... просто е съдба...

Пречупена, разчупена, изящна...

Невиждаща, горящна, страстна...

Очи-лъчи сънувам...

Не спя, будувам...

Блъскам се в стени...

Очи-лъчи, очи-лъчи...

Млъкни...

Изчакай, може в мрака някой да те чака...

Фалшиви хоризонти, кули пясъчни...

И мозъци съвсем слънчасали...

Омекнали и плесенясали... съдба...

Да бях замръзнал, вместо да горя...

 И сблъсък на планети... крах...

Изгубени вселени... няма страх.

Прегръдките – окови... тлеят...

Църковни псалми ангелите пеят...

Прекрасно утро след кошмарна нощ.

Сърцето кръв не тласка... няма мощ.

Пресъхват извори... и губя светлина,

но тръгвам сред зелените поля...

Събирам кости, органи, душа...

Редя... Подреждам... Вече не крещя...

И няма клада... просто е съдба!

Очи-лъчи, облени в топлина!