16 sept 2012, 20:02

И няма клада... просто е съдба 

  Poesía » De amor
538 0 0
Връхлиташ, стискаш ме за гърлото...
Не питаш...
Отминаваш, ставаш, заминаваш...
Остават твоите ръце връз мойта плът...
Знам, няма път...
Замръзвам, топля се едва...
И няма клада... просто е съдба...
Пречупена, разчупена, изящна...
Невиждаща, горящна, страстна...
Очи-лъчи сънувам...
Не спя, будувам...
Блъскам се в стени... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Карагьозов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??