16 сент. 2012 г., 20:02

И няма клада... просто е съдба

661 0 0

Връхлиташ, стискаш ме за гърлото...

 Не питаш...

Отминаваш, ставаш, заминаваш...

Остават твоите ръце връз мойта плът...

 Знам, няма път...

 Замръзвам, топля се едва...

 И няма клада... просто е съдба...

Пречупена, разчупена, изящна...

Невиждаща, горящна, страстна...

Очи-лъчи сънувам...

Не спя, будувам...

Блъскам се в стени...

Очи-лъчи, очи-лъчи...

Млъкни...

Изчакай, може в мрака някой да те чака...

Фалшиви хоризонти, кули пясъчни...

И мозъци съвсем слънчасали...

Омекнали и плесенясали... съдба...

Да бях замръзнал, вместо да горя...

 И сблъсък на планети... крах...

Изгубени вселени... няма страх.

Прегръдките – окови... тлеят...

Църковни псалми ангелите пеят...

Прекрасно утро след кошмарна нощ.

Сърцето кръв не тласка... няма мощ.

Пресъхват извори... и губя светлина,

но тръгвам сред зелените поля...

Събирам кости, органи, душа...

Редя... Подреждам... Вече не крещя...

И няма клада... просто е съдба!

Очи-лъчи, облени в топлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Карагьозов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...