И обич, и кръст ми беше...
Твоята пътека... през мене
преминала...
еленови стъпки
оставила,
кладенци с обич...
мъжка орис изплакана...
Твоите мисли... след теб
в тишината
за радост...
бели погачи
от тях замесени,
залъци нежност и благост...
Твоите думи... наниз
жълтици
песен свята...
от Бога дар
кръст тежък...
светли мълнии в душата...
Твоята мъжка обич...
в мъжко време
изпята...
моя реликва,
моя тиха молитва,
моят цъфнал трендафил...
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados