21 июл. 2008 г., 09:44

И обич и кръст ми беше...

1.6K 0 60

 

 

 

                   И обич, и кръст ми беше...

 

                   Твоята пътека... през мене

                   преминала...

                   еленови стъпки

                   оставила,

                   кладенци с обич...

                   мъжка орис изплакана...

 

                   Твоите мисли... след теб

                   в тишината

                   за радост...

                   бели погачи

                   от тях замесени,

                   залъци нежност и благост...

 

                   Твоите думи... наниз

                   жълтици

                   песен свята...

                   от Бога дар

                   кръст тежък...

                   светли мълнии в душата...

 

                   Твоята мъжка обич...

                   в мъжко време

                   изпята...

                   моя реликва,

                   моя тиха молитва,

                   моят цъфнал трендафил...

 

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...