6 feb 2008, 15:26

И обичам, и обичам, и обичам

  Poesía
1.3K 0 23
Аз обичам, и обичам, и обичам -
нищо, че я няма пролетта.
Всеки ден с широката усмивка
щастие дарявам на света.
Обичам. Небесата чисти
леко галят ме среднощно със дъжда.
И приказен съм. И красив. И искрен -
обичам всеки полъх тишина.
Аз обичам. А е празен листа...
Не ме е грижа. Махвам със ръка.
Липата вънка вече се разлиства -
не, не ми се мисли за тъга.
И обичам... и сълзите от мъниста.
Прегръщам ги. Разтапям се. Творя.
Във мрака светя. Чудно е. Артист съм.
Мечтите си със теб ще споделя -
че в гърдите ми сърцето пак е птица,
че нежно шепна радостни слова.
И обичам, и обичам, и обичам.
Има ли по-сладко от това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ''Чудно е. Артист съм.''
    Вярно е и то от класа!Поздравче за стиха
  • обичай,богата е душата ти с обичане!
    поздрав за стиха!
  • По-сладко от това да обичаш, няма!!!!Много ми хареса стихотворението..Чете се на един дъх!Моите поздравления!
  • Забележи: ТВОЯТ стих ми навява асоциации с Чернобил...не чувствата ти! Не говорех за тях, а за "артистизма" на формата, в която си ги въплътил!
    Моите душевни терзания??? Просто нямам душа, за да имам такива
    Пък и говорех за тропите и фигурите на речта/би трябвало да си ги срещнал някъде по пътя 5-12. клас/.
  • Ами асоциацията с Чернобил едва ли би ти помогнала да оправиш душевните си терзания

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...