18 dic 2009, 9:19

И още веднъж за принцесите

  Poesía
1.7K 0 19

Вдъхновено от Alisa (Яна) и Елена Биларева

 

 

Принцът гледа мач пред телевизора.

Бирата с фъстъци му спори.

Аз съм му жена. По подразбиране.

Във капана между четири стени.

 

Както пеят - във двореца съм сама.

Той е тук, но ясно - само телом.

Режисирам си поредната лъжа.

После сядам с него да я гледам.

 

Как да ти го кажа по-така.

Принцът ти се пише за приятел.

Аз съм му дотолкова жена,

колкото на него му изнася.

 

Как да ти го рекна с недомлъвки -

може би ще бъде по-изискано.

След като го рекнах, вече млъквам,

тебе ти е ясно, че те искам.

 

Принцът, както виждаш - хубав мъж.

Вечно с дистанционното заспива.

Няма да усети от веднъж.

Даже и рога ще му отиват.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аффф...
  • Точно от такива стихове и от такава емоционалност имах нужда! Точно сега! Всъщност при теб винаги намирам една поетична бекрайност, белязана с чара на една фина деликатност и в същото време - достойнство и непоклатима категоричност! Браво, Наде!
  • Еми, Иво - благодаря ви за искрените и мили пожелания.
  • Честит рожден ден на патерица, Над! Иска ми се да те прегърна през хилядите километри разстояние, за да изразя възхитата си от нашето познанство...И го правя...с тези молитвено приглушени слова: Благословена да си, магьоснице...
  • Честит рожден ден,Наде!Бъде вси така прекрасна!
    Желая ти много топли трепети,вдъхновения и вяра в мечтите!Бъди силна и все такъв разкош!Прегръщам те!Весели празници!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...