18 дек. 2009 г., 09:19

И още веднъж за принцесите

1.7K 0 19

Вдъхновено от Alisa (Яна) и Елена Биларева

 

 

Принцът гледа мач пред телевизора.

Бирата с фъстъци му спори.

Аз съм му жена. По подразбиране.

Във капана между четири стени.

 

Както пеят - във двореца съм сама.

Той е тук, но ясно - само телом.

Режисирам си поредната лъжа.

После сядам с него да я гледам.

 

Как да ти го кажа по-така.

Принцът ти се пише за приятел.

Аз съм му дотолкова жена,

колкото на него му изнася.

 

Как да ти го рекна с недомлъвки -

може би ще бъде по-изискано.

След като го рекнах, вече млъквам,

тебе ти е ясно, че те искам.

 

Принцът, както виждаш - хубав мъж.

Вечно с дистанционното заспива.

Няма да усети от веднъж.

Даже и рога ще му отиват.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • аффф...
  • Точно от такива стихове и от такава емоционалност имах нужда! Точно сега! Всъщност при теб винаги намирам една поетична бекрайност, белязана с чара на една фина деликатност и в същото време - достойнство и непоклатима категоричност! Браво, Наде!
  • Еми, Иво - благодаря ви за искрените и мили пожелания.
  • Честит рожден ден на патерица, Над! Иска ми се да те прегърна през хилядите километри разстояние, за да изразя възхитата си от нашето познанство...И го правя...с тези молитвено приглушени слова: Благословена да си, магьоснице...
  • Честит рожден ден,Наде!Бъде вси така прекрасна!
    Желая ти много топли трепети,вдъхновения и вяра в мечтите!Бъди силна и все такъв разкош!Прегръщам те!Весели празници!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....