И отново...срам
На пейка самички, седим за ръчички,
люлеем щастливо крака.
Слънцето ярко, припича ни жарко,
а аз се червя, ей така.
Морето утихна, аз се усмихнах,
а ти, защо ли мълчиш?!
Как да си тръгна, ох... нещо набъбна
в очите ми, май са сълзи!
С ръце ги избърсах, и после побързах,
избягах, и в къщи се скрих.
На тате поплаках, на мама поплаках,
любовта си с тях споделих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
