На пейка самички, седим за ръчички,
люлеем щастливо крака.
Слънцето ярко, припича ни жарко,
а аз се червя, ей така.
Морето утихна, аз се усмихнах,
а ти, защо ли мълчиш?!
Как да си тръгна, ох... нещо набъбна
в очите ми, май са сълзи!
С ръце ги избърсах, и после побързах,
избягах, и в къщи се скрих.
На тате поплаках, на мама поплаках,
любовта си с тях споделих.
© Валка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
