На пейка самички, седим за ръчички,
люлеем щастливо крака.
Слънцето ярко, припича ни жарко,
а аз се червя, ей така.
Морето утихна, аз се усмихнах,
а ти, защо ли мълчиш?!
Как да си тръгна, ох... нещо набъбна
в очите ми, май са сълзи!
С ръце ги избърсах, и после побързах,
избягах, и в къщи се скрих.
На тате поплаках, на мама поплаках,
любовта си с тях споделих.
© Валка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
