И пак...

Сгушила се в сумрака на стаята

блажено прелиствам те пак.

С очи събличам те цялата 

и ти ме събличаш с′ замах.

Няма тайни, само голи тела,

само тръпнещо нежно очакване.

И ето - плъзва се твойта ръка,

аз политам, о Музо, почакай ме!

Чаша вино сипи си и пий -

то горчи и ти пари езика.

Как сладко след него целуваш ме ти

и пиян си, и пак ти се пие!

Нищо ново - познатите страници

като от книга любима за мен.

Сега ще посегнеш, ще разрошиш косите ми

и ще вземеш гърдите ми в плен.

После леко ще тръгнеш надолу

и бавно ще достигаш целта.

Тя те чака и твоя е цялата,

и изгаря - потуши я сега!