5.02.2013 г., 17:53

И пак...

1.4K 0 0

Сгушила се в сумрака на стаята

блажено прелиствам те пак.

С очи събличам те цялата 

и ти ме събличаш с′ замах.

 

Няма тайни, само голи тела,

само тръпнещо нежно очакване.

И ето - плъзва се твойта ръка,

аз политам, о Музо, почакай ме!

 

Чаша вино сипи си и пий -

то горчи и ти пари езика.

Как сладко след него целуваш ме ти

и пиян си, и пак ти се пие!

 

Нищо ново - познатите страници

като от книга любима за мен.

Сега ще посегнеш, ще разрошиш косите ми

и ще вземеш гърдите ми в плен.

 

После леко ще тръгнеш надолу

и бавно ще достигаш целта.

Тя те чака и твоя е цялата,

и изгаря - потуши я сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...