5.02.2013 г., 17:53

И пак...

1.4K 0 0

Сгушила се в сумрака на стаята

блажено прелиствам те пак.

С очи събличам те цялата 

и ти ме събличаш с′ замах.

 

Няма тайни, само голи тела,

само тръпнещо нежно очакване.

И ето - плъзва се твойта ръка,

аз политам, о Музо, почакай ме!

 

Чаша вино сипи си и пий -

то горчи и ти пари езика.

Как сладко след него целуваш ме ти

и пиян си, и пак ти се пие!

 

Нищо ново - познатите страници

като от книга любима за мен.

Сега ще посегнеш, ще разрошиш косите ми

и ще вземеш гърдите ми в плен.

 

После леко ще тръгнеш надолу

и бавно ще достигаш целта.

Тя те чака и твоя е цялата,

и изгаря - потуши я сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...