И пак...

И пак...

И пак е кръг,
 а пространството във него - празно.
И пак е време -
 чакано, изчерпано.
И пак е сън,
 неслучил се наяве.
И пак е музика -
 с големи нотни амплитуди.

И пак е дълбаене,
 където няма нищо.
В пространството изгубено
 и същевременно... навсякъде.
Ухае, пак ухае.
Винаги с различни аромати.
И пак е студ,
 недокоснат от прегръдка.
И пак е дъжд,
 изгубил своя облак.
И пак е люлка,
 силно във вятъра се блъска.
И пак е нежност,
 до доказване в противното.

И пак е кръг,
 ден във нощ прелива.
И пак е време,
 нежелано си отива.
И пак с носталгия -
 споменът се вплита.
И пак никого -
 не желае да попита.
Само с пълни шепи...
 от живота се отпива!