И пак...
И пак е кръг,
а пространството във него - празно.
И пак е време -
чакано, изчерпано.
И пак е сън,
неслучил се наяве.
И пак е музика -
с големи нотни амплитуди.
И пак е дълбаене,
където няма нищо.
В пространството изгубено
и същевременно... навсякъде.
Ухае, пак ухае.
Винаги с различни аромати.
И пак е студ,
недокоснат от прегръдка.
И пак е дъжд,
изгубил своя облак.
И пак е люлка,
силно във вятъра се блъска.
И пак е нежност,
до доказване в противното.
И пак е кръг,
ден във нощ прелива.
И пак е време,
нежелано си отива.
И пак с носталгия -
споменът се вплита.
И пак никого -
не желае да попита.
Само с пълни шепи...
от живота се отпива!
© А.А. All rights reserved.