7 nov 2006, 16:27

... и пак боли!

  Poesía
1.3K 0 1
И времето минава …
с надеждата, че болката ще спре,
умира лястовичка бяла,
но от болката, не може нищо да ме отърве!

Не мога вече да се боря,
умирам бавно … ден след ден,
нямам сили даже да се моля,
да се науча да живея в този плен!

Окована в мечти жестоко раздробени,
нагазила в стъкла, начупени от страх,
одавена в спомени от обич разтопени
… как да стана пак, това което бях ?!

Кърви душата безпощадно,
разлива се и дави всичко хубаво наред,
след себе си оставя само тялото ми хладно,
и сърцето ми сковано в мраз и лед!

А казват някои, че времето лекува,
не чувстваш вече болката от парещи сълзи,
каква илюзия … подобен филм не съществува,
веднъж обичал ли си … то винаги боли …

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря
    Радвам се, че се харесва стиха ми

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...