… и пак е Той…
Остър и хладен е мечът Ти, страннико,
много гърди е пробождал,
с кървави сълзи промивал си раните
свои,
а чуждите - с ножа.
Страшни са някак очите Ти -
тъмни са,
и остриета проблясват,
ала защо се отпуска ръката Ти,
мечът - пречупен изпадна.
Треска изгаря челото Ти, страннико,
жадни очите тъмнеят,
тиха въздишка проплъзваш по устните -
бледи и сухи -
немеят.
Мътен се спира по мене и погледът,
дето врага е настръхвал,
раната топла си носил по пътя си,
нека поне я превържа.
Бегла усмивка изтърват зениците,
твърдата длан се смирява,
топла умора попиват ресниците.
Тихо е! Знам, ще останеш...
много гърди е пробождал,
с кървави сълзи промивал си раните
свои,
а чуждите - с ножа.
Страшни са някак очите Ти -
тъмни са,
и остриета проблясват,
ала защо се отпуска ръката Ти,
мечът - пречупен изпадна.
Треска изгаря челото Ти, страннико,
жадни очите тъмнеят,
тиха въздишка проплъзваш по устните -
бледи и сухи -
немеят.
Мътен се спира по мене и погледът,
дето врага е настръхвал,
раната топла си носил по пътя си,
нека поне я превържа.
Бегла усмивка изтърват зениците,
твърдата длан се смирява,
топла умора попиват ресниците.
Тихо е! Знам, ще останеш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
))))))
