Layla (Лулу)
129 673
26.10.2008 г., 21:06 ч.

… и пак е Той… 

  Поезия » Любовна
1115 0 29
Остър и хладен е мечът Ти, страннико,
много гърди е пробождал,
с кървави сълзи промивал си раните
свои,
а чуждите - с ножа.

Страшни са някак очите Ти -
тъмни са,
и остриета проблясват,
ала защо се отпуска ръката Ти,
мечът - пречупен изпадна.

Треска изгаря челото Ти, страннико,
жадни очите тъмнеят,
тиха въздишка проплъзваш по устните -
бледи и сухи -
немеят.

Мътен се спира по мене и погледът,
дето врага е настръхвал,
раната топла си носил по пътя си,
нека поне я превържа.

Бегла усмивка изтърват зениците,
твърдата длан се смирява,
топла умора попиват ресниците.
Тихо е! Знам, ще останеш...

© Лулу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??