20 dic 2007, 11:43

И пак не те отрича

848 0 4
И мечтите ни продадох,
само за да са далеч от мен!
На други спомените ни раздадох,
остана празно, само мрак студен!


Прозорците затворих, да не влиза светлина
и щорите грижливо спуснах...
Катинара на вратата сложих, възцари се самота.
И дори сега сърцето да забие дръзна!

Можеш ли да го повярваш?! Та то отново те обича!
Успява да живее в нищета
и боли го, и пак не те отрича!
О, горкото, то още вярва в любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Деска, ти ли ме упрекваше, че все пиша тъжни стихове?!?! (ако не се сещаш в думите ми има сарказъм ) Познай за кой се сетих сега като го четох тоя стих... Много ме разчувства.
  • Много хубаво стихотворение.
    с обич, Деси, хареса ми.
  • И на мен ми хареса, Деси!
    Сърцето винаги ще бие!
    Дори и когато го боли!
    Поздравления!

  • Красив и искрен стих!
    "О, горкото, то още вярва в любовта..." - Така и трябва!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...