20 дек. 2007 г., 11:43

И пак не те отрича 

  Поэзия » Любовная
682 0 4
И мечтите ни продадох,
само за да са далеч от мен!
На други спомените ни раздадох,
остана празно, само мрак студен!


Прозорците затворих, да не влиза светлина
и щорите грижливо спуснах...
Катинара на вратата сложих, възцари се самота.
И дори сега сърцето да забие дръзна!

Можеш ли да го повярваш?! Та то отново те обича!
Успява да живее в нищета
и боли го, и пак не те отрича!
О, горкото, то още вярва в любовта...

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Деска, ти ли ме упрекваше, че все пиша тъжни стихове?!?! (ако не се сещаш в думите ми има сарказъм ) Познай за кой се сетих сега като го четох тоя стих... Много ме разчувства.
  • Много хубаво стихотворение.
    с обич, Деси, хареса ми.
  • И на мен ми хареса, Деси!
    Сърцето винаги ще бие!
    Дори и когато го боли!
    Поздравления!

  • Красив и искрен стих!
    "О, горкото, то още вярва в любовта..." - Така и трябва!!!
Предложения
: ??:??