20 дек. 2007 г., 11:43

И пак не те отрича

852 0 4
И мечтите ни продадох,
само за да са далеч от мен!
На други спомените ни раздадох,
остана празно, само мрак студен!


Прозорците затворих, да не влиза светлина
и щорите грижливо спуснах...
Катинара на вратата сложих, възцари се самота.
И дори сега сърцето да забие дръзна!

Можеш ли да го повярваш?! Та то отново те обича!
Успява да живее в нищета
и боли го, и пак не те отрича!
О, горкото, то още вярва в любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Деска, ти ли ме упрекваше, че все пиша тъжни стихове?!?! (ако не се сещаш в думите ми има сарказъм ) Познай за кой се сетих сега като го четох тоя стих... Много ме разчувства.
  • Много хубаво стихотворение.
    с обич, Деси, хареса ми.
  • И на мен ми хареса, Деси!
    Сърцето винаги ще бие!
    Дори и когато го боли!
    Поздравления!

  • Красив и искрен стих!
    "О, горкото, то още вярва в любовта..." - Така и трябва!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....