И пак не те отрича
И мечтите ни продадох,
само за да са далеч от мен!
На други спомените ни раздадох,
остана празно, само мрак студен!
Прозорците затворих, да не влиза светлина
и щорите грижливо спуснах...
Катинара на вратата сложих, възцари се самота.
И дори сега сърцето да забие дръзна!
Можеш ли да го повярваш?! Та то отново те обича!
Успява да живее в нищета
и боли го, и пак не те отрича!
О, горкото, то още вярва в любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
) Познай за кой се сетих сега като го четох тоя стих... Много ме разчувства.
