И мечтите ни продадох,
само за да са далеч от мен!
На други спомените ни раздадох,
остана празно, само мрак студен!
Прозорците затворих, да не влиза светлина
и щорите грижливо спуснах...
Катинара на вратата сложих, възцари се самота.
И дори сега сърцето да забие дръзна!
Можеш ли да го повярваш?! Та то отново те обича!
Успява да живее в нищета
и боли го, и пак не те отрича!
О, горкото, то още вярва в любовта...
© Десислава Танева All rights reserved.
) Познай за кой се сетих сега като го четох тоя стих... Много ме разчувства.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
