Юлето & Канибал
Отново си отворила прозореца,
боя се, че е вече много хладно.
Децата са добре, нали?
А твоята прическа - не я бях виждал.
-Не, топло е, а пък прическата е старата.
Децата още пред компютъра се взират
и преди малко пак за теб ме питаха;
добре, че не останаха за отговора...
-Понякога ми става много чоглаво,
от прекомерното си щастие съм тъжен
и затова ми се прииска да ви видя.
-Видя ме - и сега какво?
Би трябвало да знаеш, че ми липсваш.
Ще дойдеш ли поне веднъж за дълго?
- Не мога, знаеш ти това отлично.
Ще постоя при тебе пет минути,
ще се окъпя в теб, ще напоя децата
и пак ще се завърна Там.
До следващия път...
© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados