Юлето & Канибал
Отново си отворила прозореца,
боя се, че е вече много хладно.
Децата са добре, нали?
А твоята прическа - не я бях виждал.
-Не, топло е, а пък прическата е старата.
Децата още пред компютъра се взират
и преди малко пак за теб ме питаха;
добре, че не останаха за отговора...
-Понякога ми става много чоглаво,
от прекомерното си щастие съм тъжен
и затова ми се прииска да ви видя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация