Дъждът почуква по прозореца,
събужда нежност и мечти.
Долавям тихо във съня си
копнежен шепот, влюбени очи.
Топли длани пак ме приласкават,
нечие сърце до мен тупти,
устни с обич търсят ме във мрака.
Хубаво е. А дъждът вали, вали...
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados