25 sept 2007, 17:05

И пак за Бога

  Poesía
920 0 1

Какво е Бог?
Един, но с много имена.
С легенди и пророци, обвит като в воал портрет,
Тъй че не може никой истинския образ да открие,
дали не е страхът от силата над нас?
Която разумът не може да обгърне,
късметк провалящ планове безброй,
или напротив - съвпадение щастливо,

за мен е случай той, съдба, представа,
но безразличен - не е добър или пък лош,
безвремие е той, животът мой за него дори не е секунда,
все пак глупци ме изумяват,
затуй, че все различни имена му дават
и правила със безпощадност ни налагат.
Шамани жалки – наричат се посланици на Бога,
а всъщност са бездушни бизнесмени, продаващи
там, на парче, във храмове различни,
спектакъл на ограничения си свят.


Във този ход на мисли
открих за себе си рецепта явна.
По вътрешно усещане Живея,
със пълни шепи давам и по-малко взимам,
за ближните си грижа проявявам
и вярвам, че след мен остава само малката частичка
във гените на моите деца.
От кал в калта ще се завърна
и само спомен, аз моля се, добър и искрен,
във мислите на мойте близки да остана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Софиян Фордунков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Истински, искрен стих-
    с усещане за Бог!Благословен си.
    Носиш твоето усещане в душата си.
    С обич.Живееш с усещане за святост.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...