25 sept 2007, 17:05

И пак за Бога

  Poesía
927 0 1

Какво е Бог?
Един, но с много имена.
С легенди и пророци, обвит като в воал портрет,
Тъй че не може никой истинския образ да открие,
дали не е страхът от силата над нас?
Която разумът не може да обгърне,
късметк провалящ планове безброй,
или напротив - съвпадение щастливо,

за мен е случай той, съдба, представа,
но безразличен - не е добър или пък лош,
безвремие е той, животът мой за него дори не е секунда,
все пак глупци ме изумяват,
затуй, че все различни имена му дават
и правила със безпощадност ни налагат.
Шамани жалки – наричат се посланици на Бога,
а всъщност са бездушни бизнесмени, продаващи
там, на парче, във храмове различни,
спектакъл на ограничения си свят.


Във този ход на мисли
открих за себе си рецепта явна.
По вътрешно усещане Живея,
със пълни шепи давам и по-малко взимам,
за ближните си грижа проявявам
и вярвам, че след мен остава само малката частичка
във гените на моите деца.
От кал в калта ще се завърна
и само спомен, аз моля се, добър и искрен,
във мислите на мойте близки да остана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Софиян Фордунков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Истински, искрен стих-
    с усещане за Бог!Благословен си.
    Носиш твоето усещане в душата си.
    С обич.Живееш с усещане за святост.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...