Sep 25, 2007, 5:05 PM

И пак за Бога

  Poetry
919 0 1

Какво е Бог?
Един, но с много имена.
С легенди и пророци, обвит като в воал портрет,
Тъй че не може никой истинския образ да открие,
дали не е страхът от силата над нас?
Която разумът не може да обгърне,
късметк провалящ планове безброй,
или напротив - съвпадение щастливо,

за мен е случай той, съдба, представа,
но безразличен - не е добър или пък лош,
безвремие е той, животът мой за него дори не е секунда,
все пак глупци ме изумяват,
затуй, че все различни имена му дават
и правила със безпощадност ни налагат.
Шамани жалки – наричат се посланици на Бога,
а всъщност са бездушни бизнесмени, продаващи
там, на парче, във храмове различни,
спектакъл на ограничения си свят.


Във този ход на мисли
открих за себе си рецепта явна.
По вътрешно усещане Живея,
със пълни шепи давам и по-малко взимам,
за ближните си грижа проявявам
и вярвам, че след мен остава само малката частичка
във гените на моите деца.
От кал в калта ще се завърна
и само спомен, аз моля се, добър и искрен,
във мислите на мойте близки да остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Софиян Фордунков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Истински, искрен стих-
    с усещане за Бог!Благословен си.
    Носиш твоето усещане в душата си.
    С обич.Живееш с усещане за святост.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...