25.09.2007 г., 17:05

И пак за Бога

922 0 1

Какво е Бог?
Един, но с много имена.
С легенди и пророци, обвит като в воал портрет,
Тъй че не може никой истинския образ да открие,
дали не е страхът от силата над нас?
Която разумът не може да обгърне,
късметк провалящ планове безброй,
или напротив - съвпадение щастливо,

за мен е случай той, съдба, представа,
но безразличен - не е добър или пък лош,
безвремие е той, животът мой за него дори не е секунда,
все пак глупци ме изумяват,
затуй, че все различни имена му дават
и правила със безпощадност ни налагат.
Шамани жалки – наричат се посланици на Бога,
а всъщност са бездушни бизнесмени, продаващи
там, на парче, във храмове различни,
спектакъл на ограничения си свят.


Във този ход на мисли
открих за себе си рецепта явна.
По вътрешно усещане Живея,
със пълни шепи давам и по-малко взимам,
за ближните си грижа проявявам
и вярвам, че след мен остава само малката частичка
във гените на моите деца.
От кал в калта ще се завърна
и само спомен, аз моля се, добър и искрен,
във мислите на мойте близки да остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Софиян Фордунков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Истински, искрен стих-
    с усещане за Бог!Благословен си.
    Носиш твоето усещане в душата си.
    С обич.Живееш с усещане за святост.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...