6 dic 2007, 10:57

И принцесите понякога са лесни...

  Poesía
1.2K 0 19

Свечерява се безкрайно романтично.

Златно слънце върху тихнещ хоризонт.

Леко джазово парче ме гъделичка

с дрезгав глас на мъж

под тънкия блузон.

Кадифената излятост на завесите

се приплъзва върху меката ми длан.

Не проклинат ли съдбата си принцесите -

сред разкоша на двореца - да си сам!

Тази масичка от тъмна дървесина

е направена за гъст аперитив.

Всеки принц навярно себе си проклина,

че сред толкова разкош не е щастлив!

Всъщност джазът не е точно за принцеси

и цигареният дим не е във тон.

И принцесите понякога са "лесни"!

Даже тази смелост  да им коства трон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...