6 dic 2007, 10:57

И принцесите понякога са лесни...

  Poesía
1.2K 0 19

Свечерява се безкрайно романтично.

Златно слънце върху тихнещ хоризонт.

Леко джазово парче ме гъделичка

с дрезгав глас на мъж

под тънкия блузон.

Кадифената излятост на завесите

се приплъзва върху меката ми длан.

Не проклинат ли съдбата си принцесите -

сред разкоша на двореца - да си сам!

Тази масичка от тъмна дървесина

е направена за гъст аперитив.

Всеки принц навярно себе си проклина,

че сред толкова разкош не е щастлив!

Всъщност джазът не е точно за принцеси

и цигареният дим не е във тон.

И принцесите понякога са "лесни"!

Даже тази смелост  да им коства трон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...