Свечерява се безкрайно романтично.
Златно слънце върху тихнещ хоризонт.
Леко джазово парче ме гъделичка
с дрезгав глас на мъж
под тънкия блузон.
Кадифената излятост на завесите
се приплъзва върху меката ми длан.
Не проклинат ли съдбата си принцесите -
сред разкоша на двореца - да си сам!
Тази масичка от тъмна дървесина
е направена за гъст аперитив.
Всеки принц навярно себе си проклина, ...