6 дек. 2007 г., 10:57

И принцесите понякога са лесни...

1.2K 0 19

Свечерява се безкрайно романтично.

Златно слънце върху тихнещ хоризонт.

Леко джазово парче ме гъделичка

с дрезгав глас на мъж

под тънкия блузон.

Кадифената излятост на завесите

се приплъзва върху меката ми длан.

Не проклинат ли съдбата си принцесите -

сред разкоша на двореца - да си сам!

Тази масичка от тъмна дървесина

е направена за гъст аперитив.

Всеки принц навярно себе си проклина,

че сред толкова разкош не е щастлив!

Всъщност джазът не е точно за принцеси

и цигареният дим не е във тон.

И принцесите понякога са "лесни"!

Даже тази смелост  да им коства трон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...