Dec 6, 2007, 10:57 AM

И принцесите понякога са лесни...

  Poetry
1.2K 0 19

Свечерява се безкрайно романтично.

Златно слънце върху тихнещ хоризонт.

Леко джазово парче ме гъделичка

с дрезгав глас на мъж

под тънкия блузон.

Кадифената излятост на завесите

се приплъзва върху меката ми длан.

Не проклинат ли съдбата си принцесите -

сред разкоша на двореца - да си сам!

Тази масичка от тъмна дървесина

е направена за гъст аперитив.

Всеки принц навярно себе си проклина,

че сред толкова разкош не е щастлив!

Всъщност джазът не е точно за принцеси

и цигареният дим не е във тон.

И принцесите понякога са "лесни"!

Даже тази смелост  да им коства трон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....