И ето най-накрая
въздъхнах аз свободна,
напуснах тая тъмна стая
и захвърлих мъката вековна.
Родих се аз за нов живот
и прогледнах с пролетта,
захвърлих тежкия хомот
и така забравих есента.
Вече зная, че съм жива...
и не искам да мълча,
ще извикам без да крия,
че робството не ще търпя.
Възкръснах днес от зимната леталност,
отрекох аз завинаги съня,
освободих душата си от ледена скованост...
събудих се и вече няма да заспя.
© Преси Todos los derechos reservados