20 nov 2008, 23:05

... и пробуждането след това

  Poesía
880 0 1
 

И ето най-накрая

въздъхнах аз свободна,

напуснах тая тъмна стая

и захвърлих мъката вековна.

 

Родих се аз за нов живот

и прогледнах с пролетта,

захвърлих тежкия хомот

и така забравих есента.

 

Вече зная, че съм жива...

и не искам да мълча,

ще извикам без да крия,

че робството не ще търпя.

 

Възкръснах днес от зимната леталност,

отрекох аз завинаги съня,

освободих душата си от ледена скованост...

събудих се и вече няма да заспя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...