И ето най-накрая
въздъхнах аз свободна,
напуснах тая тъмна стая
и захвърлих мъката вековна.
Родих се аз за нов живот
и прогледнах с пролетта,
захвърлих тежкия хомот
и така забравих есента.
Вече зная, че съм жива...
и не искам да мълча,
ще извикам без да крия,
че робството не ще търпя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse