grisha (Преси) grisha (Преси)
30
Nov 20, 2008, 11:05 PM

... и пробуждането след това

  Poetry
869 0 1
 

И ето най-накрая

въздъхнах аз свободна,

напуснах тая тъмна стая

и захвърлих мъката вековна.

 

Родих се аз за нов живот

и прогледнах с пролетта,

захвърлих тежкия хомот

и така забравих есента.

 

Вече зная, че съм жива...

и не искам да мълча,

ще извикам без да крия,

че робството не ще търпя.

 

Възкръснах днес от зимната леталност,

отрекох аз завинаги съня,

освободих душата си от ледена скованост...

събудих се и вече няма да заспя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0