grisha (Преси)
30 68
Nov 20, 2008, 11:05 PM

... и пробуждането след това 

  Poetry
489 0 1
 

И ето най-накрая

въздъхнах аз свободна,

напуснах тая тъмна стая

и захвърлих мъката вековна.

 

Родих се аз за нов живот

и прогледнах с пролетта,

захвърлих тежкия хомот

и така забравих есента.

 

Вече зная, че съм жива...

и не искам да мълча,

ще извикам без да крия,

че робството не ще търпя.

 

Възкръснах днес от зимната леталност,

отрекох аз завинаги съня,

освободих душата си от ледена скованост...

събудих се и вече няма да заспя.

© Преси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??