И птиците сънуват...
И птиците сънуват пак небе,
дори когато то ги е забравило.
И на съзнанието
в необятната сърцевина
подклаждат огъня отминали пожари.
Разделят времето
на звездно или слънчево.
Мъглите ги притискат към земята,
а те очакват нови ветрове,
които да ги вдигнат над земята...
И се стремят със цялата си същност
небето им да ги познае.
Какво от туй, че днес са без крила?
Нали са птици...?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
