враната (Маргарита Василева)
156 5525
23.07.2008 г., 1:07 ч.

И птиците сънуват... 

  Поезия
746 0 16

И птиците сънуват пак небе,

дори когато то ги е забравило.

И на съзнанието

в необятната сърцевина

подклаждат огъня отминали пожари.

Разделят времето

на звездно или слънчево.

Мъглите ги притискат към земята,

а те очакват нови ветрове,

които да ги вдигнат над земята...

И се стремят със цялата си същност

небето им да ги познае.

Какво от туй, че днес са без крила?

Нали са птици...?

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??