И птиците сънуват...
И птиците сънуват пак небе,
дори когато то ги е забравило.
И на съзнанието
в необятната сърцевина
подклаждат огъня отминали пожари.
Разделят времето
на звездно или слънчево.
Мъглите ги притискат към земята,
а те очакват нови ветрове,
които да ги вдигнат над земята...
И се стремят със цялата си същност
небето им да ги познае.
Какво от туй, че днес са без крила?
Нали са птици...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
