И птиците сънуват пак небе,
дори когато то ги е забравило.
И на съзнанието
в необятната сърцевина
подклаждат огъня отминали пожари.
Разделят времето
на звездно или слънчево.
Мъглите ги притискат към земята,
а те очакват нови ветрове,
които да ги вдигнат над земята...
И се стремят със цялата си същност
небето им да ги познае.
Какво от туй, че днес са без крила?
Нали са птици...?
© Маргарита Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
