И птиците сънуват...
И птиците сънуват пак небе,
дори когато то ги е забравило.
И на съзнанието
в необятната сърцевина
подклаждат огъня отминали пожари.
Разделят времето
на звездно или слънчево.
Мъглите ги притискат към земята,
а те очакват нови ветрове,
които да ги вдигнат над земята...
И се стремят със цялата си същност
небето им да ги познае.
Какво от туй, че днес са без крила?
Нали са птици...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
