17 sept 2014, 14:47

I - рян 

  Poesía » De amor
826 0 2

Сипах си айрян.
Научи ме на преглъщане,
защото аз такова… май не мога.
В носоглътката бодат ми всички спомени за връщане,
а трябва да преглътна доста „Сбогом!”.
Сипах си айрян,
научи ме на разреждане -
с вода дали ще стана по-прозрачна?!
Да видят, че под бронята съм мека на усещане
и всичките ми бивши да заплачат.
Сипах си айрян.
Как да пия, че от млякото
мустаци да оформя върху устните?
Да кажа, че съм мъж - просто женско ми е тялото.
И в мен, по мъжки, да разкъсам чувствата?
Сипах си айрян.
Научи ме на разбъркване
и всичките ми бивши да сте в общото.
И вашите жени да не докарват до побъркване
и без това инсомните ми нощи…
Сипах си айрян.
Киселее ми! Люти ми!
И от толкова разпади ми се вика!
Как след вас да пия „го̀ла во̀да” с мляко?!
НАУЧИ МЕ!


… а така да ми се пиеше мастика.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, поздрави!
  • Странно защо е подминато това стихотворение. Вярно е, че не е толкова в стила ти, но пак си си ти, с неочаквания финал и хъса... На мен ми хареса
Propuestas
: ??:??