И само молех…
1.6K
1
0
И само молех да не съмне.
Да не си отидеш пак от мен.
Как молих утрото да те не буди,
да не ме разделя Бог със теб!
Но борба с природата не бива.
Всичко следва своя кръговрат.
И ако брат брата не обича,
защо го има този свят?
Любови много – истинска една.
За цял живот остава тя.
Въздишка сетна, прегръдка плаха.
Тежи на душата – съдба.
Ще си тръгнеш, ала миг поне
поспри ти, утро – не дохождай!
Отронените сълзи две
обратно във сърцето не забождай!
Но нито утрото бе милостиво,
не трогнаха те и сълзите по моето лице.
Уви, не мога да те спра, разбирам,
но пак се молех да не съмне…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Тимофеева Todos los derechos reservados
