kity (Людмила Нилсън)
145 8539
25 nov 2007, 19:27

И само рози... 

  Poesía » Versos blancos
4625 0 28
 

Когато съм жадна, аз плача.

Сълзите са доста горчиви,

грехът е моята постеля -

несподелена, но понякога топла.

И не защото ти си бил в нея,

а може би  защото те няма!

Или си моето изкушение,

което не искам да имам?

И когато се напоя от сълзите,

очите ми не се пресушават.

Започвам да цъфтя като цвете,

но някъде където е пусто...

А тебе те няма до мене.

Болката ми става приятел

и тогава създавам градини.

Само рози поникват във тях...

Красиви, но с остри бодли.

Набодеш ли се, искаш ги още.

Плътта ти го желае силно,

а те след време увяхват...

И остават сухите листа.

Но любовта не е хербарий

и аз плача отново сама,

но не, защото те няма.

А заради нея - Любовта.

И за розите, които са там,

макар и вече без бодли,

и няма какво да ги пази... от теб!

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??